Светилището Тиндари е разположено на висок нос с изглед към залива Пати, в едноименната община в провинция Месина. Плажът, който се вижда от върха, се нарича Маринело и с него са свързани няколко легенди: една от тях разказва, че тази пясъчна ивица се е образувала по чудо след падането на малко момиченце от терасата на светилището, което след това е намерено живо и здраво на плажа, току-що създаден от отдръпващото се море. Майката на детето, поклонничка, която се съмнявала в силата на Черната мадона, след чудотворното събитие преосмислила чудотворния характер на тъмнокожата Дева. Както можете да се досетите, тук се преплитат митове, изкуство, култура и приказни пейзажи. Но истинското чудо е това, което се появява пред онези, които прекрачват прага на светилището. Слънчевите лъчи, които проникват през цветните витражи, създават очарователна игра на виолетови светлини, насочени към задната част на наоса, където се намира статуята на Черната мадона. Това, което виждаме сега, е нова църква, построена около 1950 г. върху основите на старото светилище, което се вижда и днес. Много специална е и статуята на Черната мадона, изобразена седнала, държаща сина си и с дясна ръка, протегната към небето, за да даде своята благословия. Като погледнем короната, която носи на главата си - нещо като тюрбан с малки златни арабески, можем да предположим, че е ориенталска. Всъщност се твърди, че тази дървена скулптура е пристигнала в Сицилия от кораб, който се е връщал от Ориента. Легендата разказва, че наред с други неща, един кораб, завръщащ се от Ориента, носел в трюма скрито изображение на Мадоната, за да го спаси от иконоборческите преследвания. Докато корабът навлиза във водите на Тиренско море, внезапно се разразява буря и той е принуден да прекъсне пътуването си и да се укрие в залива Тиндари, днес Маринело.
Когато бурята утихнала, моряците решили да продължат пътуването си: вдигнали котва, вдигнали платната, започнали да гребат, но не успели да помръднат кораба. Опитаха, опитаха отново, но той просто си лежеше там, сякаш заседнал в пристанището.
След това се замислили да намалят товара, но едва когато, наред с другите неща, разтоварили сандъка с почитания образ на Девата, корабът успял да се раздвижи и да продължи курса си по спокойните вълни на утихналото море.
Местата на произход и предназначение на свещения образ са неизвестни.
Когато корабът остави товара, моряците в залива на Тиндари веднага се заеха да изтеглят сандъка на брега на морската шир. Сандъкът беше отворен и за всеобщо учудване и удовлетворение в него беше намерен скъпоценният образ на Девата.
Проблемът беше къде да се постави този образ. Решено е образът на Девата да бъде пренесен на най-високото, най-красивото място - в Тиндари, където от известно време вече е съществувала процъфтяваща християнска общност.
