Построена от Чарлз Фурие Столмайер, "Киларни" е първата къща, построена в предградието Сейнт Клер, което е създадено върху земя, използвана преди това като държавна ферма. Строежът започва през 1902 г. и е завършен през 1904 г. Архитект на тази сложна структура е шотландецът Робърт Гилис от фирмата "Тейлър и Гилис". Описва се, че има шотландски баронен архитектурен стил, а структурата на къщата е създадена по модела на крилото на замъка Балморал в Шотландия. Постройката е изградена от кариерен камък Laventille с тухлени акценти и декоративни чугунени колони от Шотландия. Интериорът на приземния етаж с красивите си витражи, дървени подове, кръгъл балкон и ръчно изработено стълбище е уютен и топъл в контраст с по-строгата естетика. Кухнята, макар и на открито, е свързана с къщата чрез открит коридор. Конюшните и къщите на работниците са построени по същото време.Когато сградата е завършена, г-жа Щолмайер я намира за твърде показна за простите си вкусове и съпругът ѝ я подарява на сина им Конрад, който скоро се жени. Новата госпожа Щолмайер нарекла постройката Киларни, по името на мястото в Ирландия, където се надявала да прекара медения си месец.По време на Втората световна война Киларни, както и близкият Уайтхол, е окупиран от американските сили и е известен като "Замъкът". Именно от този период Киларни става по-известен като замъка Столмайер. Г-н и г-жа Конрад Столмайер се завръщат в къщата след войната до смъртта си съответно през 1965 г. и 1969 г. Наследена от племенника им, д-р Джон Столмайер, тя е обитавана до 1972 г. от сестра му, г-жа Клара Мери. Същата година Киларни е закупена от Джеси Хенри А Махабир, застрахователен мениджър, който желае да използва имота като собствена резиденция.През 1979 г. Killarney е придобит от правителството на Тринидад и Тобаго. Реставрационните работи са извършени за първи път от организацията "Граждани за опазване на околната среда", която обитава сградата в края на 90-те години. След това кабинетът на министър-председателя използва сградата като официален достъп за охрана на кабинета на министър-председателя, преди да бъде реставрирана и ремонтирана като Дом за гостоприемство. Това обаче така и не се случва и след допълнителна реставрация, при която хамбарите са използвани отново като офиси и конферентна зала, сградата е предадена на Съвета на НАПА, към Министерството на туризма, културата и изкуствата. Днес тя се отдава под наем за различни функции.
