PALAZZO SAN GIORGIO ИЛИ Дворецът "Свети Георги" може и да не е сред най-големите туристически атракции в Генуа, но историческото му значение е повече от забележително. Не само, че това е мястото, където са написани известните мемоари на Марко Поло, но в него някога се е помещавала и една от най-старите банки в историята. В наши дни там се намира централата на Autorità di Sistema Portuale del Mar Ligure Occidentale. Дворецът е разположен в района на доковете и се състои от две различни части: старинна, типичен пример за средновековна архитектура, с фронт, насочен към портика на Соторипа, и ренесансова, ориентирана на юг. Главният вход е разположен от тази страна пред Порто Антико, с лице към via della Mercanzia - малка алея, която свързва площад Карикаменто с площад Кавур.
Дворецът е построен между 1257 г. и 1260 г. и е поръчан от капитана на Пополо Гулиелмо Боканегра, който иска да реализира седалище на гражданската власт, за да я разграничи от религиозната власт, установена в Катедралата Сан Лоренцо. Проектът за новия обществен дворец е поверен на Фрате Оливерио, цистерциански монах, който благодарение на техническите си умения вече е проектирал разширението на Античния док до морето. Според една легенда през втората половина на XIII в. в този дворец е бил държан като затворник Марко Поло.
От 1340 г. дворецът се превръща в седалище на съдебните власти за надзор на пристанищните сделки и тук се установяват митниците и канцелариите на т.нар. compere - органите, натоварени с управлението на кредитите от гражданите към общината. През 1407 г. всички Compere са обединени под единна власт: така се ражда Casa delle Compere e dei Banchi di San Giorgio, една от първите банки, създадени в Италия. От 1451 г. цялата сграда се управлява от Банката на Сан Джорджо и получава нейното име.
През 1903 г. дворецът става седалище на пристанищните власти, които се наричат Consorzio Autonomo del Porto di Genova.