Традицията на Abbacchio (агне) датира от древните римляни, за които Ювенал пише: "най-нежното от стадото, девствено от тревата, по-пълни с мляко, отколкото с кръв". Още през XV в. Кампо Вачино е мястото, където се провежда пазар за абачи, агнета, кастрати и овце. Потреблението на Abbacchi (на възраст до 6 месеца) се увеличава допълнително през периода между Великден и юни. В римската провинция по повод на клането и стригането на овцете пастирите се хранели с "pagliatella", т.е. с най-тлъстото месо от червата на абакио, приготвено на дървени въглища, и с pezzata или sponsata, т.е. с овче месо, нарязано на парчета. Abbacchio е терминът, който се използва в Рим за младо агне, родено и отгледано в полудиво състояние, което може да бъде от породите Sarda, Comisana, Sopravissana, Massese или Merinizzata Italiana.
Агнетата растат на естествени пасища или на ливади, отглеждани от самия пастир.
Месото на "Abbacchio Romano" е светлорозово на цвят, с бяла мастна обвивка, с фина текстура, плътна консистенция и леко мраморна мазнина. Abbacchio се характеризира с деликатен вкус и типичен аромат на младо и прясно месо.