Сградата, просторна и тържествена, се представя в архитектурните линии, възстановени след земетресението от 1905 г.: камбанарията и главната фасада, напълно възстановени, са спазили изцяло новото оформление, което храмът е имал през втората половина на XIX век. Вътре, в голямото пространство на презвитериума, погледът е насочен към Мадоната от Румъния - икона от XVII в., възпроизвеждаща оригиналното пано от катедралната църква в Тропея.
Заслужава да се отбележи старинното платно на Мадона дел Розарио, приписвано на Г. Грималди, тропейски художник от XVIII в., и Възкресение Христово на Агостино Петрака, художник от Рикади от XIX в. Положителният орган на Доменико Питило (1837 г.) е реставриран и функционира. Старинно платно, изобразяващо Свети Петър, се приписва на Якопо Негрети, известен като Палма ил Векио (1480-1528 г.), и е поставено в края на страничния кораб, където се намират и статуите на Мадона дел Кармине (XIX в.), Свети Йосиф (XIX в.) и Успение Богородично (Чиарело, 1929 г.). Полихромният мраморен табернакул от XVIII в. и купелът за светена вода са две ценни документални реликви. Плочите на Кръстния път са гипсови отливки на творбата на римския скулптор Анджело Фатиннанци (ХХ в.).
В църквата се съхраняват също платно на Свети Николай (1849 г.) и дървена скулптура на спящия Младенец Исус (XVIII в.).