Църквата, прикрепена към бенедиктинския манастир, основан през 1580 г., датира от XI-XII в. Фасадата, останала след земетресението от 1350 г., показва характеристиките на романската архитектура с увенчаващите я слепи арки и строгия портал, увенчан с орнаменти от бенедиктинската школа.
На контрафасадата има фреска от 1674 г.: "Разпятие с изглед към Вероли". Вътре една от стените на църквата е изрисувана със стенописи през XVIII век. Задната стена пък е нарисувана от художника Ф. Фреза (XVII в.). Под презвитериума на църквата се намира "Ораторията на Свети Онофрио": по-стара постройка от самата църква, която се опира на периферните стени на града, тя се състои от два прозореца с шест колони - четири ъглови и две централни. Интересно е да се отбележи смелата архитектурна форма на ораторията с арки, ребра и кръстосани сводове, която по-късно служи като модел за други грандиозни и по-известни готически постройки като абатството в Казамари.