Средновековната лоджия е едно от архитектурните съкровища на Леванто. Споменат още през XIII в., обектът е възстановен през XVI в. От 20 юли 2007 г. лоджията е удостоена от ЮНЕСКО със званието "паметник, свидетелстващ за културата и мира". Първоначално лоджията е имала търговска функция, свързана с близкия средновековен пристанищен канал, а след това е използвана като общински архив до края на XVIII век. С изглед към малкия едноименен площад, издигната на около метър над пътя, Лоджията е една от малкото късносредновековни сгради от този вид, запазени до днес в Лигурия, и се характеризира с елегантни арки с капители в романски стил. На главната фасада, обърната към площада, петте сегментни арки на конструкцията, дълги 17,5 м и широки 10 м, се опират на четири колони и два крайни стълба със серпентини в романски стил. От друга страна, двете странични стени, тези към Виа Параксо и Салита Сан Джакомо, имат кръгъл отвор в тухла; на първата стена все още има три малки прозорчета, а на втората е нарисувана оранжева розета на жълт фон.
Освен че е запазена фреска, изобразяваща Благовещение на Дева Мария, датираща от XV в. и дело на неизвестен лигурийско-ломбардски художник, има и четири надгробни плочи от бял мрамор и шисти и четири древни герба на Леванто и Република Генуа.