В археологическата зона, която се простира близо до брега на сели, се виждат останките от няколко сгради, запазени предимно на нивото на основите.
Две Стоа (портика) от архаичната епоха определят западната и южната граница на зоната за поклонение, в центъра на която се намира главният храм, построен в края на VI в.пр. Хр. върху предишната сграда.
На изток от храма се намират олтари за жертвоприношения и възлияния, докато на север се вижда правоъгълна рамка, т.нар.
Зад монументалните олтари са останките от квадратна сграда от епохата на Лукан, предназначена вероятно за извършване на първоначални ритуали на девици в предбрачна възраст.