Ларино и римските разкопки

Първоначално е бил много важен самнитски гарнизон, а след това - римска община; на територията му могат да се открият ясни доказателства за това минало.През лонгобардския период е столица на едно от графствата, влизащи в състава на херцогство Беневенто, а по-късно е част от графство Лорителло.Древното селище, както доказват археологическите останки, се е намирало в горната част на територията, точно там, където се разширява новият град. С идването на сарацините и техните разрушения и сеизмични събития населението е било подтикнато постепенно да изостави старото място и да се премести по-надолу в долината, където е смятало, че има по-голяма сигурност за отбрана. От древните останки се откроява амфитеатърът, със средни размери, с елипсовидна форма, с четири входа, които са позволявали достъп до различните нива на етажите.Сред най-важните сгради на стария град е катедралата, построена през ХІІІ в., която върху типично романски план представя белезите на готическия стил, особено забележими при използването на огивалната арка.Определено от ренесансовия период е параклисът "Анунциата", чийто свод се определя от два пиластъра, украсени с барелефи, в които някога е бил поставен олтарът. Прилежащата камбанария, построена през 1451 г. от маестро Джовани ди Казалборе, се издига мощно над заострена арка.В близост до катедралата се намира църквата "Сан Франческо", построена в началото на XIV в., след като папа Климент V разрешава на францисканците да построят манастир в Ларино. Църквата е преобразена през XVIII в. в бароков стил върху първоначалния план.Херцогският дворец в ренесансов стил е построен върху средновековен план. Във вътрешността на херцогския дворец се помещава гражданският музей с всички най-интересни артефакти, открити в района, като ценните полихромни мозайки и малка колекция от епиграфи.