Произходът на базиликата "Свети Дух" започва, когато имигрантите, пристигнали в края на XIX в., насърчават създаването на параклис, посветен на Девата от Гваделупе, покровителка на Мексико и Филипините и смятана за "императрица на Америка". През 1890 г. семейство на име Фигероа построява параклис в чест на Гуадалупе.
Поради липсата на престол, монсеньор Анейрос им предлага през 1894 г. на Конгрегацията на божественото слово , (основана днес от свети Арнолд Янсен на 8 септември 1875 г. в Щайл, малко градче в Холандия, близо до границата с Германия), която е в страната от 1889 г., параклис, който да служи за тяхно седалище.
Там се намира и наместникът на енорията на гр. Лас Херас (името на енорията като гражданска юрисдикция) започва да функционира на 1 ноември 1896 г. Само за няколко години параклисът вече е малък за квартала. Ето защо решават да построят новия храм.
Основният камък (той се намира зад главния олтар) е поставен през 1901 г., а тържествено е открит през 1907 г. По заповед на основателя на конгрегацията новият храм ще бъде посветен на Светия дух.
Той е обявен за базилика на 30 октомври 1940 г. от папа Пий XII, "заради неговата красота и простор". Образът на Богородица е донесен от Мексико.
Базиликата на Светия дух въздейства отвън, където се открояват двете кули, които са с височина 54 метра. С лека готическа тенденция, открояваща се на тази височина, във всяка от тях има внушителен часовник, чиято машина е с немски произход. Карильонът има три камбани. Над часовниците се намират същинските кули, съдържащи пет отлети камбани в град Бохум, също в Германия.